Ползването на неплатен отпуск е една правна възможност за Работника/служителя, която може да се реализира, в зависимост от волята на Работодателя. На Работодателя е предоставена възможността да прецени, дали и кога да разреши ползването на неплатен отпуск. Тази правна възможност за Работника/служителя съществува от момента на възникването на трудовото правоотношение и е в сила до момента на прекратяване му. През време на ползване на отпуска на Работника/служителя не се изплаща възнаграждение по трудовото му правоотношение, но също така не се изплащат обезщетения от държавното обществено осигуряване, нито се осъществяват други плащания към него по специални закони.

Ползването на неплатен отпуск не е обвързано с постигането на специална цел.

Искането за ползване е поставено от законодателството изцяло на базата на субективната преценка и необходимост на Работника/служителя. Работодателят може по искане на Работника или Служителя да му разреши ползването на неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж, т.е. самото ползване е поставено в зависимост от волята на работодателя, без чието разрешение това право не може да се осъществи. Изключение се съдържа в ал.2 на чл.160 от Кодекса на труда, според който Работодателят е длъжен да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл.120а от Кодекса на труда, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.

„Неплатен отпуск" може да се използва в случаите, когато:

• Работникът/служителят не е придобил право да ползва платен годишен отпуск
• Работникът/служителят е изчерпал е платения си годишен отпуск за дадената година;
• Работникът/служителят има причини, поради които не желае да ползва платения си годишен отпуск;

За разлика от ползването на платен годишен отпуск, ползването на неплатения такъв не е задължително.Няма законови ограничения за продължителността на самия неплатен отпуск. Размерът зависи само от искането на работника/служителя и от съгласието на работодателя - въпрос на съгласуване волите на страните.

На Работника/служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Съгласно чл.161, ал.2 от Кодекса на труда, ако друго не е уговорено в колективен трудов договор, щатните изборни синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъжност.

За ползването на неплатен отпуск е необходимо да се спази формална процедура, по силата на която да се постигне съгласие между страните:

• Изрично писмено искане от страна на Работника/служителя до Работодателя за ползване на неплатен годишен отпуск по чл.160 от Кодекса на труда. Не е задължително искането да съдържа мотиви, но е желателно такива да бъдат посочени.
• Посочване в искането на периода от време, за който се иска отпуска (брой дни), както и началният момент, от който ще започне ползването на неплатения отпуск.
• Разрешение на Работодателя в писмена форма, под формата на заповед или резолюция, положена върху искането.

Ползването на отпуска може да бъде прекратено, като ползването на остатъка се отлага за друг по-късен период. Предоставена е възможност на работника/служителя да прецени дали изобщо желае да се възползва от правната възможност за „неплатен отпуск" след прекъсването. За прекъсване се подава молба от работника/служителя до Работодателя или упълномощено от него лице.

Ако прекъсването на неплатения отпуск се налага, за  да се замени ползването му с ползване на целеви отпуск, към молбата за прекъсване се прилагат следните документи:

• при възникнала необходимост за ползване на отпуск за временна неработоспособност - документи, доказващи тази временна неработоспособност. Причина за възникването й може да бъде общо заболяване, професионална болест, трудова злополука, санитарно културно лечение, належащ медицински преглед (разрешава се от здравните органи).
• при възникнала необходимост за ползване на отпуск за смърт на близък роднина - акт за смърт;
• при възникнала необходимост за ползване на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 7 - повиквателна заповед за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия;
• при възникнала необходимост за ползване на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 - призовката, чрез която Работника/служителя когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;

Искането за прекъсване следва да се направи веднага след настъпването на някое от обстоятелствата, посочени по-горе.

След отпадане на основанието за прекъсване на неплатения отпуск, работникът/служителят може да поиска да ползва отново „неплатен отпуск" на същото основание, за което е получил разрешение първия път. Веднъж поискал го на това основание, той не губи правото си да се позове пак на него.

За времето, през което е прекъснато ползването на неплатения отпуск, работодателят дължи възнаграждение на работника/служителя, по ред и начин, определен от основанието за прекъсване на отпуска.

Ползването на остатъка от неизползвания отпуск може да стане по искане на работника/служителя, с разрешението на работодателя, веднага след като отпадне основанието за прекъсването, както и във всеки друг момент, в който работодателят прецени. Прекъсването на неплатения отпуск може да се осъществи и без наличие на специална причинапри постигнато съгласие на двете страни.

Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет. За зачитането на трудовия стаж няма значение дали отпускът е ползван наведнъж или на части общо в размер от 30 работни дни. Правото да се ползва неплатен отпуск не зависи от трудовия стаж на работника/служителя и може да бъде разрешен, без оглед на това дали той е придобил правото да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ, както и дали това право е било реализирано.

Ако в рамките на една календарна година работникът/служителят не ползва неплатен отпуск, той не се прехвърля за ползване през следващата календарна година и не се натрупва, както и при прекратяване на трудовото правоотношение не се трансформира в право да бъде получено парично обезщетение.

В Кодекса на труда са предвидени и специални случаи, при които е уредена възможност за използване на неплатен отпуск при наличие на определени обстоятелства, посочени в цитираните по-долу разпоредби, а именно:

• Неплатен отпуск в размер до 6 месеца за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл.167а от Кодекса на труда
• Неплатен отпуск за участие в конкурс по чл.92 от Кодекса на труда;
• Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на Работничка или служителка с четири и повече деца на основания чл.165 от Кодекса на труда;
• Неплатен отпуск на учащи се в размерите и условията по чл.170, ал.2 и ал.3 и чл.171 от Кодекса на труда;
• Неплатен отпуск с оглед признаване квалификация на ученика по чл. 231, ал.3, изречение второ от Кодекса на труда;
• Неплатен отпуск в специалната хипотеза на надомна работа по чл.312, ал.3 от Кодекса на труда;

  ---

  Финанси

  ---